Toyota иска електромобилите да гаснат като коли с ръчни скорости
Нова патентна заявка на Toyota описва система за управление на електромобил, която имитира гасненето на ръчна кола с ДВГ. Ако водачът отпусне зле виртуалния съединител или свали „оборотите“ твърде ниско, софтуерът прекъсва тягата от електромотора. При нужда може дори да предизвика и реален надлъжен тласък в автомобила.
Това не е истински съединител, а съвсем съзнателно симулирано поведение.
Заявката, подадена в Службата за патенти и търговски марки на САЩ, не описва електромобил с реален двигател, скоростна кутия и съединител. Точно обратното. В текста изрично се казва, че системата е предназначена за автомобил с електрически задвижващ източник, но без двигател с вътрешно горене, без монтирана към двигателя трансмисия и без съединителен механизъм.
Toyota обаче иска да даде на водача педали и селектор на предавките, които имитират поведението на автомобил с ръчна скоростна кутия. В центъра на системата стои „калкулатор за виртуални обороти на двигателя“, който тълкува позициите на газта и виртуалния съединител така, сякаш водачът управлява класическа ръчна трансмисия. Когато виртуалните обороти паднат под зададен праг, управляващият блок активира логиката за „контрол при изгасване на двигателя“. Казано директно, системата симулира изгасване. В този момент контролерът спира електромотора да се върти и да генерира въртящ момент.
Toyota не иска да симулира само грешката, а и последицата от нея.
Най-странното тук не е самото „гаснене“. Toyota и Lexus вече показаха тази идея под формата на концепция. Новата патентна заявка добавя и защитен слой. Ако в такава ситуация колата би тръгнала назад по наклон, системата може да приложи спирачен момент. В документа това е наречено hold assist control, функция, която задържа електромобила на място, докато софтуерът се опитва убедително да имитира неловкото поведение на ръчна кола.
Патентът отива още по-далеч. Toyota описва ситуации, в които системата оценява уменията на водача, наклона и позицията на друг автомобил в потенциалната посока на търкаляне. С други думи, колата може да „изгасне“ само дотолкова, доколкото това не създава опасност в трафика. Това разграничение е важно. Toyota не прави електромобил, който наистина да е безпомощен. Тя разработва софтуер, който дава на водача сурова, но контролирана обратна връзка.
И тласъкът е част от плана.
Сред патентните претенции има и точка, според която контролерът може да пулсира въртящия момент на електромотора при ниски виртуални обороти, създавайки надлъжни вибрации в автомобила. Toyota не иска просто да изрисува виртуални обороти на дисплей. Тя иска каросерията да се държи физически така, сякаш водачът е пуснал лошо съединителя в бензинов автомобил.
Логиката зад това е проста, макар и леко извратена. Един електромобил обикновено доставя тяга мигновено и плавно. Но точно тази плавност кара много ентусиасти да възприемат електрическите спортни коли като твърде стерилни. Toyota се опитва да върне грешките, ограниченията и ритъма, все неща, от които модерното електрическо задвижване технически вече няма нужда.
Lexus вече въвежда виртуални превключвания в Европа.
Toyota Group не държи тази идея заключена в патентно досие. През март 2025 г. Lexus потвърди, че новият RZ ще получи системата Interactive Manual Drive в Европа. Това е софтуерно базирана виртуална трансмисия, която имитира 8-степенна механична скоростна кутия, но използва пера зад волана вместо пълноценен педал на съединителя и H-образен скоростен лост.
Разликата е важна. Lexus RZ 550e F SPORT дава на водача нещо по-близо до симулирана автоматична или двусъединителна трансмисия. Логиката в патента на Toyota се цели в нещо далеч по-пуристко и театрално, при което водачът трябва да координира съединител, газ и предавка точно както в стар GR86 или Supra. Само че в скоростната кутия няма реални предавки, в съединителя няма фрикционен диск, а оборотите съществуват на екран и в изчисленията на управляващия блок.
Hyundai вече доказа, че изкуствените предавки могат да работят.
Toyota не е сама в тази игра. Hyundai Ioniq 5 N използва система N e-shift, която имитира 8-степенна двусъединителна трансмисия чрез контрол на въртящия момент на електромотора и симулиран тласък при смяна. Според официалните европейски материали на Hyundai системата прави поведението на електрическото задвижване по-близко до това на автомобил с двигател с вътрешно горене.
Ioniq 5 N развива до 478 kW и 770 Nm и ускорява от 0 до 100 км/ч за 3,4 секунди. Сравнението е полезно, защото Hyundai вече показа, че симулираното превключване не е задължително просто маркетингов трик. Когато е калибрирано правилно, то дава на водача темпо, звук и ритъм при спиране, все неща, които конвенционалният електромобил с една непрекъсната крива на въртящия момент обикновено не предлага.
На пазара това вероятно би работило най-добре при спортните модели.
За клиентите носталгията по ръчната скоростна кутия не е абстракция. Малките спортни автомобили, hot hatch моделите и купетата със задно предаване оцеляват отдавна именно заради ангажираността на водача. Когато електромобилите премахват звука на двигателя, оборотите и смяната на предавките, производителите трябва да намерят нов начин да свържат водача с автомобила.
Европейските планове на Toyota за електромобили дават полезен контекст. През март 2025 г. компанията обеща да разшири гамата си от BEV модели и да покаже шест нови електрически автомобила до края на 2026 г. Toyota също така заяви, че новите електрически задвижвания на базата на bZ4X ще развиват, в зависимост от модела, приблизително от 123 до 252 kW. Това все още не са показатели на модели от GR подразделението, но групата очевидно подготвя по-широка електрическа гама, в която по-късно може да се отвори място и за нещо по-фокусирано върху водача.
Защо Toyota изобщо прави това?
Подходът на Toyota се вписва в мисленето от ерата на Акио Тойода, че автомобилът не бива да се превръща просто в ефективно устройство. Един електромобил може да е по-бърз, по-тих и технически по-прост от кола с ДВГ, но купувачът на спортен автомобил често търси сложност, която да придава смисъл на умението. Ръчната скоростна кутия вече не побеждава автоматика по ускорение, но все още печели по ангажираност.
И точно тук симулираното „гаснене“ започва да звучи неочаквано логично. Ако софтуерът винаги позволява на водача да потегля идеално, педалът на съединителя няма емоционална стойност. Ако грешното движение води до загуба на тяга, тласък или нужда да започнеш отново, умението отново влиза в играта. Toyota не връща механиката. Тя връща последицата.
Серийното производство все още не е сигурно.
Патентна заявка не означава, че следващата Toyota или Lexus със сигурност ще излезе с три педала. Тук става дума за идея и патент, а не за потвърдено оборудване за сериен автомобил. Данните на Justia също показват, че това е патентна заявка, а не продуктово съобщение.
Въпреки това посоката е ясна. Lexus въвежда виртуален ръчен режим в RZ за Европа, Hyundai показа с Ioniq 5 N, че изкуствените предавки могат да бъдат наистина убедителни, а Toyota сега проучва докъде може да стигне един електромобил в пресъздаването на old-school шофьорско изживяване. Звучи абсурдно, но светът на спортните автомобили невинаги възнаграждава най-рационалното решение. Често печели онова, което кара водача да се потруди малко повече.
Патентната заявка на Toyota описва електромобил без реален двигател, скоростна кутия или съединител, но с поведение, което имитира ръчен автомобил.
Системата изчислява „оборотите“ на двигателя според позицията на газта и виртуалния съединител, след което прекъсва въртящия момент на електромотора, когато тези обороти паднат твърде ниско.
Hold assist control може да задейства спирачките на наклон, за да предотврати опасно търкаляне назад.
Контролерът може също да създава надлъжни вибрации, за да имитира тласъка при изгасване на автомобил с ДВГ.
Lexus RZ ще получи Interactive Manual Drive в Европа, но тази система използва пера зад волана и логика на 8-степенна виртуална трансмисия, а не пълна ръчна конфигурация с педал на съединителя.